Христо Иванов: Искаме мандат за управление, за да модернизираме България навреме

“След като председателят на Народното събрание ни подтиква да ходим пеша, а и във всички възможни стратегически документи пешеходното придвижване е приоритет, мисля, че сега е редно да поискаме районите по няколко милиона за тротоари със съвсем ясното съзнание, че това е приоритет. Проблемите не са един и два. Да не забравяме, че става дума и за достъпност, и за включване на хората с увреждания в обществения живот. Масово тротоарите не само в Лозенец, но и в цяла София не са особено пригодени за ползване от хора с увреждания, майки с колички… Така че, да бъдат така добри управляващите, след като ни съветват да ходим пеша, да финансират това придвижване.” – това заяви кметът на район “Лозенец” в участието си в епизод 51 от Подкаста на “Да, България!”, посветен на градските пространства. 

Сред по-важните теми, засегнати от Павлов в разговора му с водещия на подкаста и общински съветник в СОС Веселин Калановски, беше и въпросът за децентрализацията, повдигнат още в предизборната кампания на Демократична България: 

“Районите на София по численост на населението са по-големи от повечето областни градове, а всъщност нямат самостоятелността на областните градове. Не могат да формулират собствена политика.” 

Кметът на район “Лозенец” подчерта, че е необходимо радикално да се пристъпи към децентрализация и то не само на районите спрямо голямата община. 

“По принцип местната власт в България е силно подчинена на централната власт. Само 4% процента от данъците отиват в общините в България. Това означава, че държавата е тази, която решава всъщност коя община да живее, коя община да се благоустрои и коя постепенно да овехтява. Трябва сериозна реформа във финансирането на общините. Част от данъците, свързани с икономическата дейност на територията на общините и районите, да остава за самите общини, а не да се налага те да се молят за тези пари на държавата. И, естествено, това да се случва и на районно ниво.” 

Павлов припомни обещанието, дадено наскоро от премиера по отношение на малките населени места: 

“Наскоро министър-председателят каза нещо интересно по време на един от воаяжите си в джипката – че ще дадат финансова независимост на тези, най-малките кметства, които са с по 100 – 200 души жители. След като той има желание да децентрализира най-малките кметства, може би е редно да се сети, че трябва да децентрализира и районите в големите градове и да им даде повече правомощия, така че ние да можем да формулираме и да провеждаме местни политики”.  

Павлов подчерта, че е време да бъде разхлабена хватката на държавата от общините: 

“Когато ресурсите се разпределят централизирано, тогава и дребните детайли изчезват. За мен точно липсата на децентрализация е това, което прави тротоарите непроходими, малките улички – кални, осветлението – неработещо и т.н., просто защото, когато човек работи в големи мащаби, това за него са детайли, които почти нямат значение.” – заяви Павлов и допълни, че всяка една грешка в градоустройството, архитектурата и общината се появява като сигнал, протест или петиция на бюрото на кмета.

Говорейки за възможностите пред района Павлов сподели желанието си да използва факта, че “Лозенец” е един от историческите квартали на София и да му даде подходящата визуална среда: 

“Политиката на СО в момента е такава, че малко пренебрегва историческите части на града. Тоест – всичко се ремонтира по един и същи начин, независимо дали е в центъра на града или някъде в крайните панелни квартали. Не би трябвало да е така.” 

Той даде за пример ремонта на улица Криволак, включваща и ремонт на уличното осветление, където се оказало, че стълбовете са исторически и от района са решили да ги запазят, за да намерят начин да ги реставрират и поставят, така че да запазят историческата атмосфера на квартала. 

“За съжаление финансирането на общината е така структурирано, че насърчава халтурата – работата с най-евтините материали по най-бързия възможен начин.” – коментира Павлов и пое ангажимент да направи всичко възможно да бъдат запазени пространства, носещи духа на стария Лозенец. 

Структурата на правомощията в Столична община Павлов коментира така: 

“Далеч не всичко е при районния кмет, но в крайна сметка районният кмет винаги излиза отговорен за тези неща и аз не бягам от отговорност. Смятам, че районният кмет наистина трябва да е този, който бута напред нещата.” 

На въпроса от какво има нужда Лозенец, за да реализира потенциала си, той отговори, че му се иска това, което се отделя на Лозенец като ресурси, да е пропорционално на това, което Лозенец допринася в икономиката на града и на България. 

“В Лозенец са разположени едни от най-мощните чужди инвеститори в България. Тоест – тук има наистина много сериозни фирми, които много сериозно гледат на мястото, където са решили да се установят, и действително са склонни да проявяват и социална отговорност и да подпомагат и местните общности. Тук има и голяма част от “избирателите-мечта” – тоест млади хора, средна класа с добри професии, които са решили да отглеждат децата си в България. На тези инвеститори и на тези млади хора с техните семейства ние не успяваме да отговорим достатъчно на техните нужди. Въпреки че те допринасят достатъчно за икономиката на София и на България.”  

Според Павлов в справянето с този проблем е ключът към благоденствието на страната ни, защото в противен случай младите хора и инвеститорите ще губят все повече мотивация да седят в България или, в конкретния случай – конкретно в Лозенец. 

“Всеки търси по-доброто. Никоя майка не би искала да прави опасни маневри с детската количка няколко зими подред по леда и по калта.” 

В разговора стана дума и за наскоро организираните еднодневни фестивали – свързани с повторното поставяне на изгубената паметна плоча на поета Николай Лилиев, както и с фестивала на късометражното кино, организирани в района: 

“Как се случват хубавите неща в общината? Най-хубавите неща се случват, когато има някаква гражданска инициатива, когато има хора, които горят с някаква хубава идея и които обикалят по институциите, за да я реализират. Когато имат такава хубава идея, и институциите помагат с готовност.”

Пълния разговор с Константин Павлов можете да чуете ТУК.

Предстоящи събития

Няма намерени резултати

Последвайте ни