Христо Иванов: Искаме мандат за управление, за да модернизираме България навреме

В деня на българската просвета и култура по традиция мислим за хората, на които дължим своята духовност. В дните на изолация, наложена от заплахата за разпространение на COVID-19, трудни дни за образователната система и културното разпространение, преподавателите, книжовниците и творците направиха максималното.  Учителите положиха сериозни усилия, за да продължат да обучават децата ни дистанционно; творци и изпълнители експериментираха с нови дигитални канали и платформи. Трудно е да си представим тревожните моменти на пандемията, в които почти всяка дейност беше замряла, без утехата на добрата книга, интересния филм, любимата музика, онлайн предаванията на представления, концерти, виртуалните изложби и музейни експозиции. 

Учители и творци са на линия и сега, при плахото възстановяване на културния живот и прибързаното отваряне на яслите и детските градини. Предстои им да провеждат изпити и дейности за преодоляване на образователни трудности през лятото, ще бъдат на линия и през есента, когато очакваме да се възстанови присъствената форма на обучение в училищата и университетите. 

Можем да кажем: засега българското образование и култура се справиха успешно с тежко изпитание. Нашите просветители са на мястото си, защото съзнават дълбоко хуманната си мисия – не защото се чувстват адекватно защитени и подкрепени от своите управници. Но пандемията не е отминала, трудностите продължават. Затова на 24 май Демократична България няма да се задоволи само с поздрави и честване на българското образование и култура: ще предложим нещо по-конкретно. 

Настояваме българското правителство да отчете важността на образованието и културата в сложната среда, породена от COVID-19.  То не трябва да се връща към обичайната си практика на хаотични и повърхностни, понякога и чисто популистки действия, а да приеме обмислени и стратегически мерки, за да може да се премине към нови, по-високи нива на системна подкрепа. 

На първо място, тя изисква на обществото да се представи ясен управленски план за безопасно възобновяване на работата на образователните и културните институции. Това означава не само разписване в последния момент на мерки, процедури и декларации, с които отговорността да се прехвърли върху хората на първа линия, а да се изясни как ще се осигури достатъчен финансов и човешки ресурс, инфраструктура, оборудване, консумативи, инструктаж, информационни кампании, както и да се предвидят мерки за контрол на изпълнението.

Предвид продължаващата заплаха от разпространение на COVID-19 и през есента, е наложително да не се пропускат летните месеци, а междувременно да се изработи и специфичен план за ускорена дигитализация на секторите образование и култура. 

В областта на образованието, това означава изграждане на постоянен капацитет за провеждане на пълноценно електронно и дистанционно обучение, а също и на онлайн социализиращи извънкласни и извънучебни дейности. Всичко това трябва да стане на базата на внимателен и публично представен анализ на постигнатото от 16 март насам. 

От техническа гледна точка, следва да се насочи достатъчно финансиране и да се консолидира експертиза за изграждане на единна информационна и комуникационна среда. Тя следва да свързва виртуална платформа за обучение и административна информационна система. Виртуалната платформа следва да може да интегрира доказалите се като полезни външни инструменти, както и да се използва от устройства със скромни технически възможности. Административната система следва да може да черпи данни от платформата за обучение, за да се улеснят ежедневните административни дейности, отчетността, вземането на решения на базата на данни, както и анализа на резултатите от обучението. Необходимо е да се гарантира сигурността на информацията, защитата на личните данни, както и постоянна поддръжка и техническа подкрепа. 

Важно е да се има предвид, че дигитализацията на образованието има не само технологично, но също човешко и методологично измерение. За да може да се осигури пълноценното използване на техническите възможности, трябва да се осигури изграждането и усъвършенстването на комуникационните способности и дигиталната компетентност на всички участници в образованието. За тази цел е нужно да се предвиди адекватна подкрепа и подобаващи стимули. От методична гледна точка, електронните и дистанционни форми на обучение предполагат засилени предизвикателства: преподаване в режим на непрекъснат достъп до информация, което налага промяна в образователния дизайн на дейностите, преориентиране към изследователски, творчески и проектни подходи, предоставяне на качествена обратна връзка. Трябва да се преосмислят методите на оценяване и процедурите за кандидатстване.

Не на последно място, трябва да се потърси решение на основния проблем, открояващ се от 16 март насам – неефективното участие и неучастието в електронните и дистанционните форми на някои ученици в задължителния предучилищен и училищен етап на обучение. Следва да се направи необходимото за установяване на причините и да се предприемат действия за преодоляване на повишения риск от социално изключване и ранно отпадане от образователната система: дигиталната среда засилва този риск. Това предполага различни форми на подкрепа, като осигуряване на технически средства и свързаност, медиация, алтернативни форми на обучение и догонване, включително присъствени при безопасни условия.

В областта на културата, е необходимо да се разработи нова информационна политика, спешно събираща данни, анализираща и създаваща картина на състоянието на хетерогенното културно поле в състояние на пандемия. Единствено такава, базирана върху сигурни данни и аналитично знание, културна политика може да отговори на въпроса за кратковременните и дългосрочни проблеми и нужди на културния сектор – докато тя отсъства всички решения и мерки ще имат случаен, закърпващ и волунтаристичен характер. Важна задача на тази информационна политика би било изчисляване на приноса на българските културни индустрии към БВП, което ще даде представа какво внася българската култура в българския бюджет.

Това означава, че е необходимо да се развие дигиталният капацитет на българската култура. Този дългосрочна задача (по която Министерството на културата продължава да не прави нищо) има много и различни измерения:   

  • Осигуряване на достъп до налични качествени платформи и дигитални канали: държавни инвестиции в дигиталната инфраструктура на културата.
  • Създаване на специфични интелигентни програмни продукти, разработени да обслужват специфичните нужди на различни сфери на културата, осигуряващи възможност за културна работа в дистанционен режим.   
  • Дигитално реализиране и дигитално разпространение на културни продукти (онлайн реклами, продажби и разпространяване на билети за онлайн представления и събития).
  • Създаване на стандарти за техническо качество на онлайн културни продукти.
  • Дигитализиране на културното наследство – също по разработени държавни стандарти. Разработване на виртуални турове в българските музеи и галерии. Осъвременяване на електронните каталози на българските библиотеки, развитие на дигитален библиотечен достъп. Политика на дигитална достъпност към училища, колежи и университети. 
  • Разработване на онлайн програми в помощ на образованието по български език, история и културна история и в помощ на развитието на образователни компетентности. 
  • Използване на пълния капацитет на традиционните електронни медии, радио и телевизия, нови културни програми (Културният и образователен канал БНТ 2 е добра, но недостатъчна и  недофинансирана стъпка в тази посока).
  • Развитие на дигиталния капацитет на местни културни организации, децентрализация чрез дигитален достъп и разпространение. 

Дигитализацията не може да отмени автентичното създаване и потребяване на културни събития на живо, но може да бъде важно нейно допълнение; особено важна е ролята ѝ в периода, в който се намираме. Но един нов стратегически и дългосрочен план за развитието на българската култура, който днес е нужен повече от всякога, трябва да създаде добре преценен баланс между културни дейности и събития, които могат да се проведат онлайн, и тези, които могат поетапно да се връщат към нормална работа „на живо“, на открито и пр.  

Задачата за създаване на такава средносрочна и дългосрочна стратегия за развитие на образованието  и културата в новата ситуация пада на плещите на правителството: то носи отговорност за това, което се случва и не се случва.  Но Демократична България няма да се задоволи само с критичен мониторинг на неговите действия и бездействия. В зависимост от динамиката на епидемиологичната ситуация ще разработим и предложим на нашите съграждани свои средносрочни и дългосрочни програми, осигуряващи системна подкрепа на тези два ключови сектора. 

Предстоящи събития

Няма намерени резултати

Последвайте ни